По време на Възраждането, град Пловдив се утвърждава като естествен географски и културен център на Румелийската част от Османската империя. В него се съсредоточава значителна част от българската интелигенция, занаятчии и търговци. От този период са останали множество постройки – храмове и къщи, които и до днес привличат вниманието на туристи и граждани. Най-значимите от тях включват църквата „Св. Богородица“, катедралата „Свети Лудвиг“, къщата на Аргир Коюмджиоглу, къщата Георгиади и къщата на Георги Мавриди.

Църква „Св. Богородица“

Катедралният храм „Успение Богородично“, известен още като църква „Св. Богородица“, е един от най-впечатляващите туристически обекти в Стария град. Сградата представлява трикорабна базилика, обособена от два реда колони, завършващи с красиви капители. Липсата на кубета се дължи на факта, че по време на реставрацията през 1844 г. те не са били разрешени от османската власт.

Старата църква на мястото на сегашния храм е съществувала от IX век. В периода 1844 – 1849 г. на нейно място е построена сегашната сграда от брациговски майстори. Камбанарията е добавена по-късно през 1881 г. по проект на Йосиф Шнитер. Иконостасът е изработен от майстори резбари, като преобладават растителни мотиви – рози, грозде и венци от дъбови клонки. Дървеният архирейски трон е дело на пловдивски резбар. Сегашната вътрешна украса е от 1952 – 1953 г. По време на борбите за църковна независимост, в тази църква за първи път е извършено богослужение на български език.

Католическа катедрала „Свети Лудвиг“

Католическата катедрала „Свети Лудвиг“ е един от основните католически храмове в България. Сегашната сграда е построена в периода 1858 – 1861 г. по проект на италианския архитект Алфонсо. Строителните работи са извършени от брациговски майстори. Първоначалният интериор съчетава стиловете на Римските ренесансови базилики и българската възрожденска архитектура. Камбанарията е добавена през 1898 г. В храма „Свети Лудвиг“ е монтиран първият за България орган.

Къщата на Аргир Коюмджиоглу

Къщата на Аргир Коюмджиоглу е най-забележителната къща от Възраждането в България. Разположена в живописната част на Стария Пловдив, тя сега помещава Регионалния етнографски музей. Построена е през 1847 г. от майстор-строител хаджи Георги за богатия пловдивски търговец Аргир Коюмджиоглу. Главната фасада е ориентирана към двор и градина, а входът е оформен с издаден напред колонаден портик. Конструкцията е дървена. От 1938 г. сградата е общинска къща музей, а първата експозиция в нея е открита през 1943 г. с етнографски, графичен и художествен раздели. От 1962 г. в нея се помещава Регионалният етнографски музей.

Къща Георгиади

Къщата Георгиади, известна още като възрожденското строително бижу на България, се намира в Стария град близо до Хисар Капия. Построена е през 1848 г. от един от най-известните строители по това време – Георги Станковски. Сега в нея се помещава част от експозицията „Българско Възраждане“ на историческия музей. Къщата е на три етажа, като на всеки от тях около салон под формата на елипса са разположени по четири стаи. Първият етаж е бил предназначен за семейството, вторият, най-красиво оформен, е бил за гости. Таваните са дървени и резбовани, а стените са с богата декоративна стенопис. Във вътрешния двор има стенопис, посветен на Старинен Пловдив.

Къщата на Георги Мавриди

Къщата на Георги Мавриди, известна още като Ламартинова къща, се намира на Джамбаз тепе в Стария град. Построена е през 1829 – 1830 г. за търговеца Георги Мавриди. През 1833 г. в нея кратко пребивава френският поет Алфонс дьо Ламартин. Постройката има неправилни очертания на основите заради терена, на който е изградена. Погледната отдалече, тя наподобява красива птица с разперени криле. Сега се използва като творческа база на Съюза на българските писатели, а в една от стаите има експозиция, посветена на Ламартин.

Тези паметници от Възраждането не само свидетелстват за богатото историческо и културно наследство на Пловдив, но и предлагат уникални възможности за туристите да се запознаят с архитектурните и художествени постижения на този период. Те са важна част от идентичността на града и привличат посетители от цял свят.